21.07.2011 г.

ТеНеКе
























Една недоразказана обувка
със куха тенекиена опашка
се мяташе насам-натам,
оголвайки ребрата си до зъби,
захапали на въздуха мундщука,
досущ като муцуна на чакал.

На скок-подскок
със ноктеста походка
препъна се във бабините чашки
полирани червено от вишновка –
потече кръв, бюфетът побесня,
издуха се вратите му на бузи
и хлопна на два пръста от носа си.

Проскърца торбесто на дъно мракът
с бръснач и ножици,
в парчета от стъкло,
шишето от вишновката задряма,
не знаещо какво да прави
в мехура на ощипаната памет
с разсипания врял доматен сос.

Най-сетне времето обаче се завърна,
облече смокът новата си кожа,
възседна тиквенето си седло –
пришпори
малко гузните мишоци
и се прошмугна пак в онази строфа,
в която, сещате се, както се полага

намери си обувката петата
върху най-тънкото високо токче
с единствената оцеляла Пепеляшка.

[простимо непростимо]
























изтръгвах се
от безполезния език
като папур
израсъл в слузестата тиня
прихлупила
разхлипаното ми безсилие

под всяка мишница
като във скоба
притисках
драматичното кръжене на
фантазията

съжителствах
с гладуващите фази на луната

кормилото си изкривено
нагъвах още
и навътре в папратта

нареждах си очите
във мълчание
безизразни
и винаги оттатък;

изпробвах всичко –
хитрост
изповядване...
[простимо непростимо]
в различни категории за грях –

бях виртоуз да се избягвам...

а [все още] съм привързана към
деликатната рутинност на нещата
с горчивото усещане за пустота

10.07.2011 г.

Little drop of poison

























наблюдавам я
[със спокойствието на страничен]
заловена от спомените в заточението
на запушения си лабиринт

бяла и черна
като онези филмови кучета
които използват
за да ти разбиват сърцето

обичам я
както се обича кубчето лед
в чаша мохито
полиращо
лютивия вкус по езика

притопля ме
като амнистия
на смъртна присъда
задишана
в
пяната на една нощ
от която си тръгвам
чувайки се
да викам

[върни се]



6.07.2011 г.

Монолог на апатията























Всичко ще свършва дотук
Винаги ще бъде
Почти полунощ
Никога не ще престана
да прелиствам своите лудости.

Като нарисувана
с гваш жена
аз съм това лице
което би искало да тича
но не може

Един ден ще бъде
навито на руло и
поставено под дивана

Искам да се разсмея
плодотворна
като августовски сезон
но съм заседнала
в тетрадка без редове
филтрирана и екстрахирана
до същността си

Светът не е дума
а високомерен критерий
според който
пролуките в сценария
подлежат на преправяне


Дъждът който
цял ден беше вързан с
два кадифени пискюла
осмуква асфалта
Не искам да знам
какво правят в Кейптаун.

Небрежно.
Безцелно.
Изписвам
последната страница

Чертая под текста една линия.
После втора. Това е.
После ги трия.

[Неуязвима съм.]

4.07.2011 г.

с а н т и м е н т а л н о [noir blanc]
























Случвало се е
да не може
да отлепи краката си от пода
където е паднал
и последния от бурканите с лято
и е настъпил хаос
от боровинкови ягодови
и други “berry“
хълмове и поляни
от които са ѝ останали
само стебла на глухарчета
а изхвърчалите с дъха ѝ писма
са забили иглички от лед
в паметта ѝ
и вкочанен по ресниците смях


Случвало се е
да изсмуче
целия под
с подсладената сламка
по която тече ново удавяне
разлюлявайки се
на косъм от поредната кланица
с а н т и м е н т а л н о