30.06.2011 г.

зад сянката























Да преброим мълчанията.
Отсъствията.
Абсурдността на
опитите за промяна;

безформените късове
от преходни желания;

внезапните движения
на сърцето,
превръщащи с в
клада за съзнанието.

Страха.
Вината на ръцете.
Удавените във метафори
предшестващи понятия.


Навярно
ще намерим светлина,
(зад сянката)
лишена от преструвки.

27.06.2011 г.

happy end
























липсват ми три изречения от Амаду
които разбират от цветове
двайсет и четири часа на нощ
за да събудя улицата и съседната също
когато бягам от тук
и прекосявам парапета си
с лък и стрела заради
удоволствието да се стреля;

опушена с лавандула
да уцеля поне дузина мъже
в момент когато свалят шапки пред мен
и се кланят с ритуална заблуда;

липсва ми малък воал
с морави незабравки събрани в букет
да прибира синкаво-черните ми коси
само с един-единствен възел
сплетен от тръстика и ясновидство
за да съм сигурна че тази музика
която танцуваме
Е тангото – Кръстникът
на идеалната връзка между материята и духа

а не някакво ринги-ринги-рае с
„ хор от тарамбуки и агого” и
„ една песен на Ешу, пята с акцент:

( вече затворих вратата и казах
да я отворят).

20.06.2011 г.

Защо на Джон му прилоша

















дали птиците свиват гнезда
или умират сами
е въпрос на орнитолозите –
когато видимото
ти заприлича на папагал
не му се доверявай
то/й може да ти извърти
големи кюфтета,
които да задавят
и най-всекидневната бира,
а тя на дълбок „глът“
ще изкашля
пяната на своето неудобство
директно
в оная тръба от анатомията,
без която може да се пръсне
всяко овкусено сърце на трохи
и сам няма да разбереш
че си стъпил
на късото съединение –
изкуствено ще се подкрепяш
до известно ниво
но това ще ти струва месеци
душевно разстройство,
вкопчен в подозренията си
че някой те е използвал
за собствените си цели
и въобще няма да се усетиш
че си започнал да пееш,
за да получиш пригласяния
като дар на
утехата и уши на стената си

to lady of shallot

























лейди shallot,
никога
не съм поглеждала
от прозореца ти –
наникъде,
дори с ръка пред очите,
нито през есента

нямам си кула
а само тераса от мрамор
и нищо не чувам заради
неуправляем уличен шум,
изникнал като скала
между дома ми
и реката с твоята лодка

дори да е минал дъждът –

във злато и кал
се търкалят листа към каналите

а ако през нощта не вали
денят ще е празен,
изкупително сам –

изцеден от миризмата
на бор и смола
озон и мокри врабчета
полегат и потънал
в липсата на илюзии

лейди Илейн, нямам
никаква прилика с теб –
огледалото ми още е гладко


отразявам се в муден поток
от безсмислени глътки кафе
и съобразяващо се
полуизвинително настояще

18.06.2011 г.

Гледам те





















"Кой те е виждал по-отблизо от мен?
Никой. Никой не може."


Гледам те, свита в дима на лулата ти,
въртейки се като спирала
от китката до лакътя,
когато се опитваш да се разсееш,
с шума на чашата,
при допира й с масата.
И прозвънтявам в тъй кратък смях,
че не смогвам да те отгатна...
Или даже, ако оставиш
вратата отворена в посока
на вятъра, в покорното тяло на самотата,
и затова, защото си всичко,
без да го споделяме помежду си –

не мога да те повярвам...

16.06.2011 г.

Крушата от която е паднал





по рождение има крака
и си служи с тях,
но не е плътен а кух
израстнал от ствола
на самотата

иска да бъде щастлив
иска да бъде обичан
да бъде ценЕн -
като
солта хлябa водата

и гледа с печални очи
през обвивката си
крушата
от която е паднал...

без апетит


15.08.2009

15.06.2011 г.

да ме познаеш
























мога да бъда
маската на безсънието –
рижавата лисица
в капана на ноздрите,
сгушена в плетеното кресло на
ръцете ти,
силуетът на голото тяло в леглото ти;
безтегловна до миглите –
като пеперуда в сърцето

или летен пожар
на артериите,
валящ по раменете,
покриващ времето и часовете
когато думите
разкъсват своите нишки
в насладата на бавността,
докато все още съм чакала да

ме познаеш

13.06.2011 г.

the door


















Страх ме е да не се привържа
като безстопанствено куче
към благосклонното ти лице, с което
ме галиш по паметта ми за дом.
Подмамваш кожата ми,
протягаща се към отворената ти длан
готова да ме докосне или опитоми.
Страх ме е да се доближа,
когато всичко се отдръпва назад...
или просто пада като перо,
изсъхнало от мудни полети, тромаво,
застинало в съзерцание...
И се залоствам зад думата за врата,
преди да е успяла да ме заключи.

12.06.2011 г.

акапела























И върху
черното манто на тази нощ
бродирано със полегати страници,
усукали и четирите посоки
на света
съм негатив -

моментна снимка на глухарче
преди да отлети
със няколко фанфарни хвърчила
извън велурения бас
на Менделсон от твоята уста.

Kоето ще преписвам след това:

Незащитени са цветята пред сезоните,
прочетенoто е подпряно на миражи
във левитацията на тълкуванията.

Като комета в демонтирано небе
ще продължавам да се отразявам
по траекторията на оглушаването

(си)