2.06.2009 г.

усмивката й

се повтори няколко
в звука на ехото
затичало се по брега
препъна се
във желатиновия залез
в тавана
леко синкав на деня
облегна се
на тънката си талия
обхваната
от неговия дъх
облиза го
със най-дълбокото
от тръпнещите си бедра
и... изкрещя докато
шепнеше да я забрави

2 коментара:

Unknown каза...

Много ми хареса това суперче!

Анонимен каза...

красота и хармония ведно с духа на непреходността звучат много добре:)