прибирам бавните си спомени
в картонена кутийка
при копчетата и парчето креда
което на асфалта
ми рисуваше небе
и лодка със море
хвърчило бяла лястовица
пеещо мече и всичко от джобовете
на детството
което тичаше в полетата
със бялата си панделка
да не обидя въздуха
прибирам тихо и
малко от дъха си
завит със булченски воал
през сянката
на талията ... прибирам бавно
осветена от съзряването си
а от ръцете ми като от роза
се посипват мънички листенца
падащи назад
1 коментар:
Красиви спомени, нежни и изящни. Изключително удоволствие е за мен, когато сред "многото" ,попадам на такава свежа глътка въздух.... Стиха ти е като бижу от венецианско стъкло, поставено в ажурен сребърен обков......
Публикуване на коментар