докато пиеш кафето си
тя се разсмива
и хвърля сянка на слънцето
а от закъснелия аромат на
излетялата нощ
се лющи неуловимата
пудра на млечния път
върху нескритата нервност
в пепелника ти
и когато бюстието й
прекрачва
прага на клепачите ти
на теб ти се иска да прехапеш
монолога на погледа си
избухнал
между голия пъп и коленете й
където думите губят главните букви
и значението им
с всяка
следваща се отлага
в привидната необходимост
да съчинява
заглавието на дистанцията
Няма коментари:
Публикуване на коментар