formymom

тя беше безразсъдна
капризна
мечтателна – лека
... като морско конче...
под вазата на различни биваци

обичаше предизвикателствата
атракциите
белоопашатите
дни в календара
китайските клечки за хранене

на езика на индианците
щеше да се казва
butterfly [най-вероятно]

* * *

С лачените обувки, превръщащи я в
принцеса
скиташе из града
по магазините и
не спираше да
се препъва в преобърнатите саксии
щръкнали изпод краката й...
в някакво забутано кино
в един боксуващо банален филм

не че по онова време
филмите бяха блестящи
особено интригуващи или уникални
истинската причина
беше в това
че бяха готови да се оттеглят
не можеха ли да си позволят
едно неизбежно слизане от екрана...

[на майка ми]

хуба-буба по сънената ливада в минало време

Кошерът омърлушено дишал в пепеляворозовата светлина на зората. Вятърът го обикалял като пазач и го засуквал в чалма от чисто любопитство и повърхностен навик.
Един омразен търтей бръмчал арогантно и топял хобот в капчици мед, изтичащи от изобилие и разточителство. Бронзовата диря на охлю бохлю разтягала хуба-буба по сънената ливада. Пчелата майка неохотно започвала да лавира като предизвиквала скърцане при обръщането си и невъзмутимо изтърсвала по някоя сипкава ларва. Натоварена от царска тежест, събрала восъчната си колония, за да регистрира изстрелите на първите слънчеви лъчи. Знамето на бодростта било издигнато от най-пъргавата и ентусиазирана пчела. Платното му плющяло и осуетявало новия щурм на търтея. Животът се надигал, вибрирал, кипял.
Ятото на труженичките излетяло като златна стрела над езерцето, олюляваща се за миг-два, но продължило с устремна сила и спукало с трясък тъпанчетата на жабата, на която днес било
ред да се превърне в принц. Досега спокойните водни лилии се разлюляли и замятали като харпии, докато не отхвърлили напълно недостойния товар, който не чувал дори своето собствено квакане.
Въздишащите тръстики кротували привидно, но под мустак злорадо се хилели.
Ден – като всички предишни.
Но какви глупави жаби, не разбрирали ли, че за да се превърнат в принцове са им нужни истински принцеси, а не преживящите наоколо крави.

Всеки писател има нужда от муза, а Денди от поза!

Втора вечер гледам предаването по Нова тв "Черешката на тортата", където един от участниците е писателят Любомир Милчев - dandy... Друг е въпроса защо въобще има такова предаване, но пък смея да твърдя, че неговата особа,разбирай -дендиевата, ме провокира да наподобя неговия изказ, така силно натруфен с гонещи ефект излишности... та, без да знам как, се сдобих с Муз ;))


Eто и мояt преамбюл към апотеоза на една заигравка:


Как да подритна още по-голямо единение с менеподобието


Как ли не се въртяха двете полусфери на мозъчната ми орбиталност, противопоставяйки се на въображаемия ми вкус към интровертност? От една страна - многоостровното море от поетични разноцветия, от друга категоричното несъгласие с рационалната същност на навигацията да пляскучиш по повърхността. Чудновати и преразточителни са пътните линии до нишите, скатали скъпоценната украса на стремленията, гледжосана от наблюденията ми.
Всичко, всичко, което харесвам с изключение на няколко човека, сътворили негативни спомени, е свързано с етиката и естетиката на биоанатомичната логика за привличане между половете. Естествено не съм в състояние да налагам този модел като шаблон върху мисълта ви, но безусловно ще се придържам към самодостатъчността на материалистичната философия.
Познай, ако можеш, огледалце, убийствената страст да се впускам във всяка посока на невъзможните желания, и дай ми в замяна достоверността за разстоянието човек до човеку!
Така ще постигна насладите на споделянето - в съприкосновението с разбиране на двусмислената интонационност от произнесеното до асимилирането му с елегантността и финеса, пробляскащи от ерудираното ми съзнание.
Пък в края на краищата - с какъвто се събереш, такъв и ще станеш...

--------------------------------------------------------------------------

До_ТУК! Просто не мога да напиша и ред повече, че ми се схвана езикът, все едно съм връзвала черешови дръжки на фльонга :)))


Любомир Милчев-Dandy е български фотограф, писател и журналист.

ТеНеКе

Една недоразказана обувка
със куха тенекиена опашка
се мяташе насам-натам,
оголвайки ребрата си до зъби,
захапали на въздуха мундщука,
досущ като муцуна на чакал.

На скок-подскок
със ноктеста походка
препъна се във бабините чашки
полирани червено от вишновка –
потече кръв, бюфетът побесня,
издуха се вратите му на бузи
и хлопна на два пръста от носа си.

Проскърца торбесто на дъно мракът
с бръснач и ножици,
в парчета от стъкло,
шишето от вишновката задряма,
не знаещо какво да прави
в мехура на ощипаната памет
с разсипания врял доматен сос.

Най-сетне времето обаче се завърна,
облече смокът новата си кожа,
възседна тиквенето си седло –
пришпори
малко гузните мишоци
и се прошмугна пак в онази строфа,
в която, сещате се, както се полага

намери си обувката петата
върху най-тънкото високо токче
с единствената оцеляла Пепеляшка.

[простимо непростимо]

изтръгвах се
от безполезния език
като папур
израсъл в слузестата тиня
прихлупила
разхлипаното ми безсилие

под всяка мишница
като във скоба
притисках
драматичното кръжене на
фантазията

съжителствах
с гладуващите фази на луната

кормилото си изкривено
нагъвах още
и навътре в папратта

нареждах си очите
във мълчание
безизразни
и винаги оттатък;

изпробвах всичко –
хитрост
изповядване...
[простимо непростимо]
в различни категории за грях –

бях виртоуз да се избягвам...

а [все още] съм привързана към
деликатната рутинност на нещата
с горчивото усещане за пустота

Little drop of poison

наблюдавам я
[със спокойствието на страничен]
заловена от спомените в заточението
на запушения си лабиринт

бяла и черна
като онези филмови кучета
които използват
за да ти разбиват сърцето

обичам я
както се обича кубчето лед
в чаша мохито
полиращо
лютивия вкус по езика

притопля ме
като амнистия
на смъртна присъда
задишана
в
пяната на една нощ
от която си тръгвам
чувайки се
да викам

[върни се]

Монолог на апатията

Всичко ще свършва дотук
Винаги ще бъде
Почти полунощ
Никога не ще престана
да прелиствам своите лудости.

Като нарисувана
с гваш жена
аз съм това лице
което би искало да тича
но не може

Един ден ще бъде
навито на руло и
поставено под дивана

Искам да се разсмея
плодотворна
като августовски сезон
но съм заседнала
в тетрадка без редове
филтрирана и екстрахирана
до същността си

Светът не е дума
а високомерен критерий
според който
пролуките в сценария
подлежат на преправяне


Дъждът който
цял ден беше вързан с
два кадифени пискюла
осмуква асфалта
Не искам да знам
какво правят в Кейптаун.

Небрежно.
Безцелно.
Изписвам
последната страница

Чертая под текста една линия.
После втора. Това е.
После ги трия.

[Неуязвима съм.]