наблюдавам я
[със спокойствието на страничен]
заловена от спомените в заточението
на запушения си лабиринт
бяла и черна
като онези филмови кучета
които използват
за да ти разбиват сърцето
обичам я
както се обича кубчето лед
в чаша мохито
полиращо
лютивия вкус по езика
притопля ме
като амнистия
на смъртна присъда
задишана
в
пяната на една нощ
от която си тръгвам
чувайки се
да викам
[върни се]
Няма коментари:
Публикуване на коментар