През тристата шейсет и пет терзания
от месеци, сезони, часове,
със белезите по часовника -
(дори с движението на звездите)
стрелки пресичат тялото ти
с поглед.
Не толкова отдавна.
Докато налучкаш пътя.
Навсякъде и никъде –
по избор.
Пространствата са винаги подвижни,
а разстоянията се стапят като дните.
Животът ни на място
е мъчителен като забрана,
издадена от предпазливост.
Непредвидимо е
да бъдем близо. Избягваме се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар