Имаме дъжд.
Гора и може би мъх.
Трябва ни буря.
Да прочисти небето
от празните думи.
Да прелеят улуците.
Върху мъдростите
за юга.Трябва ни и
пътуване. Да търкаля
шосе и чакъл. От уста
до уста. До кухо чене.
През което да вкараме
содна в сърцето...
Където вече отдавна
не е кипвала кръв.
Слънцето играе
второстепенна роля
в тази история... Като
аплауз. Ала твърди, че
този, който си тръгва
трябва да има нещо
за казване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар