Всичко ще свършва дотук
Винаги ще бъде
Почти полунощ
Никога не ще престана
да прелиствам своите лудости.
Като нарисувана
с гваш жена
аз съм това лице
което би искало да тича
но не може
Един ден ще бъде
навито на руло и
поставено под дивана
Искам да се разсмея
плодотворна
като августовски сезон
но съм заседнала
в тетрадка без редове
филтрирана и екстрахирана
до същността си
Светът не е дума
а високомерен критерий
според който
пролуките в сценария
подлежат на преправяне
Дъждът който
цял ден беше вързан с
два кадифени пискюла
осмуква асфалта
Не искам да знам
какво правят в Кейптаун.
Небрежно.
Безцелно.
Изписвам
последната страница
Чертая под текста една линия.
После втора. Това е.
После ги трия.
[Неуязвима съм.]
Няма коментари:
Публикуване на коментар