се повтори няколко в звука на ехото затичало се по брега препъна се във желатиновия залез в тавана леко синкав на деня облегна се на тънката си талия обхваната от неговия дъх облиза го със най-дълбокото от тръпнещите си бедра и... изкрещя докато шепнеше да я забрави
2 коментара:
Много ми хареса това суперче!
красота и хармония ведно с духа на непреходността звучат много добре:)
Публикуване на коментар