30.05.2011 г.

Лорелай





















обичам сутрин пролетта
и птицата със неизвестно име
и на бръшляна хлъзгавата длан
нестигаща петуниите по цвят
а в чашата ми с бергамот-off чай
да има Май и вятър от душата


и продължава:

в съзнанието ми пълноводната река
ще се разпенва разделена по средата
и всичко ще тече
непоследователно оттук нататък -

сноп фойерверки ще изтръскват
балната искра
върху опушените ми от синева очаквания


ТА, да си кажем:
всеки жаден има право
на поне един огромен портокал
и чифт летящи шпайкове
за да навакса
изгубеното си от „може би”, и „ако...”

нa_края:

обичам да те гледам само
когато ти не знаеш
че иначе ще е далече по-нетрайно
да си представям как
изисканите фрази на речта ти
се наддумват с моето
разбивано до пухкав стрес
внимание.

28.05.2011 г.

Дафне на опакИ
























когато са къси ръцете
на моите храсти за танци
а вятърът плъзга широка опашка
по лицето и по устата ми
чепат като ноемврийско дърво
откъснал се изпод лятото
пропълзял нагоре по глезените
избуял през врата ми зелен
за да падне на тротоара
с изтритите плочки от кал
върху нетрайната форма на сянката ми
опасваща ме в студени обятия
лишени от кринолин и розови панделки
как мислиш – мъж ли е, или жена –
вятърът, когато
е в костюма на тялото ми
освен, че е млад и гладко обезкосмен
но защо ли пък все ще заплита
разтреперани пръсти
в дъждовната ми коса –
един на лице два на опакИ
докато цяла ме разплете
как мислиш – мъж ли е бил …
или някой маскиран единствено за ефект

18.05.2011 г.

повече отколкото мога да понеса













е този ден -
хубав и топъл... близко до залеза,
а небето посипано със захарни облаци
и като преяла пчела
аз просто забравям,
че съм пила нектари...
и лек дъждец,
повече, отколкото мога да понеса

16.05.2011 г.

за когото... всеки ден
















драги нехайнико
разгневи залезите
за да не се върнат никога
задушно е под
изгорелия прах
изживей всеки ден ненаситно
всички сезони са ябълкови
едни ранни други в ошав
но ароматът
им е еднакъв
на тях не им е до това да се
изпреварват
и ако нотите ти треперят
то е защото си
настройвал мелодията си
ходейки на ръце...
пипнешком
по замерящите те камъни
когато слепоочията ти
са коленичили,
заради чуждите грехове,
(с вкус на сол във очите) –

не им обръщай внимание
спусни се от мислите си
засипвайки ги с пръст и трева
и не изпускай прилива
на звездите

време е да се прибираш

15.05.2011 г.

pop - up book





ще бъда каучук и стъкло
със образа на коня който оседлаваш
сърцето ми ще вдига
коленете до брадата си

ще съм ти голо огледало
с клавиши по ръцете
надраскани несвързано
в почивката на детството

ще съм пронизваща мелодия
разблъскана от чувства
под копитата на думите
с които ме убиваш

и най-накрая
ще съм айфелова кула,
благодарение
на някакъв инстинкт за оцеляване



secession shark-art

















акулата във вените
разнищва от ръцете ми дантелено бельо
и отбелязва с кръстче радост
необмислени жестикулации

и най-дълбоки са следите й по китките
като игли от рибени гръбнаци

като захапали кръвта ми белезници
със стръв от неизбежната лъжа
в спасителноръждеещ макиаж...
с покойни аромати, които вятърът отнася като танц
под звуците на буквен маскарад