14.02.2010 г.

la strada

















пътят прекъсна, фелини
умря в костюм на райе
с тромпет в ръцете
със шини на думите
червило и
мръсен бретон -
шампион

угасна към хълмовете на рим
(под единия)
заспа като мим със боне
в не-бе от хартия,
полепнал с луна
и пера които
убиват

12.02.2010 г.

Look Of Love





недосънуваните нощи си избираха
легла отвити в послеписите
разпускаха нозeте си
примигвайки
наглеждаха през шпионките звездите
бръмчаха в климатика
оглушително
на пеперудите в крилата пък
утихваха
прегаряха на свещи... вино пиеха
преглъщаха
смущението на въздишките си
отдръпваха се...
после се преливаха
във гъделичкащи от нежност щрихи
като любовници
които са се виждали
единствено в обятията на стиховете

11.02.2010 г.

Да поиграем на ластик, Силвия
















когато й подариха семейство
иларии
а нямаше вече аквариум
очите й се протегнаха към морето
прескачайки две чайки
които слушаха софтджаз
от колекцията на една
погълната от любов раковина

полупобъркани трябва да бяха чайките
пееха и танцуваха
с подвиквания и смях
без да видят дори
как виновни за нещо обувки
прегазиха носа на
на морската пяна
който след това се възстановяваше
капка след капка
а от вълната над въздуха
шепа несигурни сини мехурчета
израстваха с извинението
на развързана от задължения панделка
която се разтягаше като ластик
между омагьосаните
от така неочакваната и за самите тях
радост рибки,
достатъчна за да те удави в тъга


към Силвия Плат,
самоубила се на 11-2-1963

9.02.2010 г.

която и да беше










в ръцете си държи
обед следобед вечер и нощ
парчета пясък
обърнато с главата надолу
червено око от въпроси
устата й пълна с топчета нар
гърдите й - топли и мокри -
 

сърцето балон, стиснал здраво
надежда разочарование 

надежда разочарование -
подскача като делфин над света
задъхва се но не спира
пренася сегашния си живот,
който можеше да бъде и всичко -
риба облак дърво куче приятел
стига да беше някой,
който знае как
точно се сливат две във едно



 

2.02.2010 г.

sandman

Той е син на допир
отмерен на букви
излят на пространства
и топъл на говор.

Има праг за метафори
в реда на нещата,
а в други пейзажи
е въпрос на любов.


Когато сме там
се разтяга на нощи
краде тишината ми
и разхожда на облаци.

Настанен под луна
се разплисква в краката ми
а го чувствам с клепачите

все още.