11.02.2010 г.

Да поиграем на ластик, Силвия
















когато й подариха семейство
иларии
а нямаше вече аквариум
очите й се протегнаха към морето
прескачайки две чайки
които слушаха софтджаз
от колекцията на една
погълната от любов раковина

полупобъркани трябва да бяха чайките
пееха и танцуваха
с подвиквания и смях
без да видят дори
как виновни за нещо обувки
прегазиха носа на
на морската пяна
който след това се възстановяваше
капка след капка
а от вълната над въздуха
шепа несигурни сини мехурчета
израстваха с извинението
на развързана от задължения панделка
която се разтягаше като ластик
между омагьосаните
от така неочакваната и за самите тях
радост рибки,
достатъчна за да те удави в тъга


към Силвия Плат,
самоубила се на 11-2-1963

Няма коментари: