2.02.2010 г.

sandman

Той е син на допир
отмерен на букви
излят на пространства
и топъл на говор.

Има праг за метафори
в реда на нещата,
а в други пейзажи
е въпрос на любов.


Когато сме там
се разтяга на нощи
краде тишината ми
и разхожда на облаци.

Настанен под луна
се разплисква в краката ми
а го чувствам с клепачите

все още.

Няма коментари: