4.10.2009 г.

Кламери



Ноември е -
запуснатите плажове
са като сметища
за дрехите на лятото,
със вкус на прах
и демодиран блясък...

Солта избила по обувките
боде зеницата на
залеза –
и му пришива
пясъчни нюанси

Ноември е
известен ексцентрик
без никаква романтика –
развъждащ
от хайвера на писмата ми
пираноидни кламери.

* * *

Палтото ми –
приело външния ми вид
пристъпва сгърбено, само,
с поскърцващи обувки
и сърце по улици,
които трябваше да бъдат наши

и разпознава всеки нов етаж –
стъпало по стъпало,
което му подсказва, че с един замах
ще трябва да заспи на закачалката.

* * *

Черен гарван врана сива
не от рода corvus семейство corvidae –
вид corax или corone,
при който
важен е клюнът и погледът
и онази усмивка или...
насмешка ли
докато
реже жилетката на нощта
по изопнатите й нерви
и след няколко унищожени
ръкава - сяда,
кацнал в спокойствието си
на клон
над лявото рамо на тъмнината
за да награчи
часа на развиделяването
и удари камбаната на храма

черен гарван врана сива
плъзни сянката на самолета
и измъкни черната кутия
за да не остане нищо за разказване

* * *

Беше смърт
Беше сън - стон на дрънкалка,
железен камшик, обучен на болка;
сляпа чайка в тапета на слънцето.
Беше сън - ръб на звезда,
огъващ змии по орбитата на мрака -
беше смърт на деня.

* * *

На друга страница
градът се стича през олуците
вали по тротоара
подхлъзва се
в количката за пуканки,
отдъхва си с молив в ръка
на друга страница –
по цели часове,
прелистващ
слънцето от изток към неделя.

2 коментара:

Марк каза...

Tези са много, много добри. Жестоки.

fabula каза...

Правиш ме щастлива и въртеЖна, от разнеЖване

тенкс, Макс :)