отговорът им е любовта...
стъпките им се спряха като два бряга
запазващи равновесие
пред светената вода на неизживяното
и никой не искаше да прекрачи
за да не я наклони
и се сближиха едва на сбогуване
препъвайки се в росата
на някъде по-нататък във времето
което дописваше
химна на маргаритките
а другата част може би
бе изпята по смисъл
и се закашля
още на първата страница –
в очакване на него...
в очакване на нея...
докато
трева не порасна по клепките й
и спусна мълчание
в рисунките им по памет
а между тях растеше раната
която ги оцветяваше в самота
2 коментара:
Без думи...:)
Без думи съм
да се извиня за закъснелия отговор,
смутена съм и ти благодаря :)
Публикуване на коментар