21.04.2009 г.

рисунки по памет

ако въпросите са безкрайни -
отговорът им е любовта...


стъпките им се спряха като два бряга
запазващи равновесие
пред светената вода на неизживяното
и никой не искаше да прекрачи
за да не я наклони

и се сближиха едва на сбогуване
препъвайки се в росата

на някъде по-нататък във времето
което дописваше
химна на маргаритките
а другата част може би
бе изпята по смисъл
и се закашля
още на първата страница –

в очакване на него...
в очакване на нея...

докато
трева не порасна по клепките й
и спусна мълчание
в рисунките им по памет

а между тях растеше раната
която ги оцветяваше в самота

2 коментара:

Анонимен каза...

Без думи...:)

fabula каза...

Без думи съм
да се извиня за закъснелия отговор,

смутена съм и ти благодаря :)