24.04.2009 г.

нокът по нокът върху белия лист

Държеше мислите си завързани
от двете страни на
предизвикателствата.
За добро или лошо
но само понякога
ги пускаше на разходка
и то, когато показваха
прилично
държание.

А забележеше ли преструвките им
само и само, за да я видят
със зяпнала уста –
с изражение на жесток хумор
ги предоставяше
на властта
на здравия разум.

После дълго поемаше дъх
през гърдите на вятъра
и с върховете на буквите
откопчаваше
и разгърдваше
тайните им.

А те – нокът по нокът
и лапка по лапка
като животинки които шават
разбъркваха
върху бял лист хартия
всички усещания,
които
притежаваха
своеволията
на душата й.

Няма коментари: