че има живот,
а в действителност
няма истински живот.
Животът е призрак,
той е благо, което не ни
принадлежи,защото ние
принадлежим на тези,
които ни сънуват..."
тя не бе нито звезда
нито прах
не бе и представа
а това което
винаги се разбира накрая –
беше смола
от думи за любов в паметта
и когато
той я притискаше до живота си
тя миришеше на дантели
които водите на щастието
заплитат
по бреговете на мислите
и от пръстите на съзнанието
до върха на желанията му
затрептяваше стълбичка
по която
можеха да се изкачат заедно
до клоните където се разпределят
плодовете
цветята и
семената
на петте сетива
а словата и ласките му
бяха древни и стари
и тя вярваше
че е бедна онази която
не намира любимия мъж
поне хиляда години
по-мъдър от нея –
като кичест дъб
който е хвърлял сянката си
поколения преди раждането й
и си пожелаваше да я обича
като вода
като смисъл
дълбоко,за да може
да е извън него
и едновременно в него
както всичко за което
й беше разказвал в съня.
2 коментара:
Докосваш като пролет, омайваш и оставяш човек без дъх!
http://www.youtube.com/watch?v=rKJysvbKEWY&feature=related
Публикуване на коментар