лейди shallot,
никога
не съм поглеждала
от прозореца ти –
наникъде,
дори с ръка пред очите,
нито през есента
нямам си кула
а само тераса от мрамор
и нищо не чувам заради
неуправляем уличен шум,
изникнал като скала
между дома ми
и реката с твоята лодка
дори да е минал дъждът –
във злато и кал
се търкалят листа към каналите
а ако през нощта не вали
денят ще е празен,
изкупително сам –
изцеден от миризмата
на бор и смола
озон и мокри врабчета
полегат и потънал
в липсата на илюзии
лейди Илейн, нямам
никаква прилика с теб –
огледалото ми още е гладко
отразявам се в муден поток
от безсмислени глътки кафе
и съобразяващо се
полуизвинително настояще
Няма коментари:
Публикуване на коментар