липсват ми три изречения от Амаду
които разбират от цветове
двайсет и четири часа на нощ
за да събудя улицата и съседната също
когато бягам от тук
и прекосявам парапета си
с лък и стрела заради
удоволствието да се стреля;
опушена с лавандула
да уцеля поне дузина мъже
в момент когато свалят шапки пред мен
и се кланят с ритуална заблуда;
липсва ми малък воал
с морави незабравки събрани в букет
да прибира синкаво-черните ми коси
само с един-единствен възел
сплетен от тръстика и ясновидство
за да съм сигурна че тази музика
която танцуваме
Е тангото – Кръстникът
на идеалната връзка между материята и духа
а не някакво ринги-ринги-рае с
„ хор от тарамбуки и агого” и
„ една песен на Ешу, пята с акцент:
( вече затворих вратата и казах
да я отворят).
4 коментара:
Чудно, чудно!
Благодаря, Вес :)
Много скъп на сърцето ми човек ме нарича така! За 32 години ти си втората, която се обръща към мен по този начин. Приятно!
Много силно усещане за духовна близост... това е :)
Публикуване на коментар