Да преброим мълчанията.
Отсъствията.
Абсурдността на
опитите за промяна;
безформените късове
от преходни желания;
внезапните движения
на сърцето,
превръщащи с в
клада за съзнанието.
Страха.
Вината на ръцете.
Удавените във метафори
предшестващи понятия.
Навярно
ще намерим светлина,
(зад сянката)
лишена от преструвки.
2 коментара:
Трудно ми е да опиша състоянието си след прочетеното. Настръхнала замисленост може би ще бъде най-близо до истината! Благодаря за изживяването :)
причината вероятно е в сходните за момента разсъждения и възприятия...оттам и изживявания :)
аз ти благодаря, че ме "усещаш" и ми го показваш... :)
Публикуване на коментар