17.03.2010 г.

люлка

















живях в едно стихотворение
пет пъти удвоено като ствол
в разперените
без посока клони
със пръсти боси втренчени надолу

на дънера в джобовете проходих
разлистена от книжен ембрион
завивах се до корен
като в подгъв
със късогледата си пъпна корда


бях бръмбар омотан
във майско пончо
подхлъзнал се по котешко око
обиколен от думи произволни
напъпили по мене пипнешком

подскачах в
самохвалството на логиката
от скута си до новия си д(Т)ом
където букви ме люлееха сезонно
игриво опашати и без повод –


(римувайки ме
винаги престорено)




Няма коментари: