26.05.2009 г.

"Hay amores"



пожелах те с всяко свое вдишване
което си сънувал докато си
ме припомнял
и ако това ще е
моето собствено събуждане
в свитите юмруци на ябълките
и сенките на стъпалата ми
питай ги
за да ти кажат
колко те обичам

25.05.2009 г.

мостове

Поспри на този бряг,
до дюните облъхнати от вятъра -
ще бъде знак, че си приел
да извървиш и пътя
към отсрещната страна...

От всичко, което човек през живота си строи, най-ценно са мостовете.
Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете,
защото са общодостъпни.
Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено –
там, където се кръстосват най-много човешки нужди. Те са по-трайни
от другите постройки и всъщност са едни и същи, независимо от какъв материал
са направени, в коя епоха са съградени, и в какви условия.
И затова заслужават еднакво внимание, защото показват мястото, където човек е срещнал препятсвие и не е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, вкус и възможности.
И следва да бъдат приемани като символи, чрез които се изразява нашият живот – мисли, усилия, погледи, усмивки, слова – всичко, което се стреми към отсрещния бряг.
Защото всичко е преминаване.

24.05.2009 г.

моно(с)тонно

сянката ми лежи над мен като любовник
нашепващ сладки безсмислици в ухото ми
който ми се отдава изцяло
и нито ден не ме изпуска от поглед
когато спи
спи с едно отворено око
а с другото продължава да ме гледа
страхува се че ще й се изплъзна
през нощта и че без мен би умряла
страхува се да остане сама
и също се страхува от тъмното
нужна съм й въпреки че знае че я мразя
мразя начина по който се вкопчва в мен
лепнала се е върху живота ми
ако можех бих я убила
опитвала съм – вятър работа –
безнадеждно е
винаги се появява отново и отново
намирайки ме при слепи художници
и глухи музиканти
където пейзажът няма цветове
и чувствам
как сълзите й капят върху лицето ми
лежи будна умолявайки ме да я задържа
а аз си мисля за луната плуваща в небето
лястовиците броя събирам
ябълките накацали високо в клоните
сърцето ми кънти по стълбицата на тишината
ръцете ми ближат единствената нота
със сТона на която
винаги някой от нас си отива
и ако се върне то е за да се сбогува
и между другото й отговарям, че не мога

18.05.2009 г.

понякога само вятърът



 
мелници за посоки
изтискват парчета
следобед
светлината разпръсва
солени пайети
мирише на летни балкони
чаршафи и споделена любов
стъпките в пясъка
имат кратък живот
понякога само вятърът
ги изпълва
с капки от време
и пиещо слънце
безполезно след залеза
а те бягат ли бягат
по следите
на този който ги е оставил
и сякаш разбират
че нищо не се връща обратно

14.05.2009 г.

Метафора

беше танцьорка
обличаща въздуха с роклята си
когато небето плачеше
изобразяваше символи
кацнали върху аромата на цвете
беше сух водопад
разплетен от въжето на случая

приемаше се привидно
и можеше да излива
прах в очите на предубежденията
обичаше хаоса
и го улавяше в моменти
от несъвместими по дати реалности
осезаваше невъзможното
и достигаше върха си
със скок отработен надолу
по отношение на часовниците

5.05.2009 г.

променливия коефициент на чувствата

/формула на лова/

ту бях птицата в числителя
ту пък риба в знаменателя
а сега по дробната черта умножено
по сачмите на изстрела отива си сърцето ми –
крилата ми по вятъра се разгоряха
и остригаха до кожа линията на хоризонта
когато въдиците сочеха небето

1.05.2009 г.

Armstrong

Черен арахангел
възвестил края на Арфата

Прометей
прикован към тромпета