24.05.2009 г.

моно(с)тонно

сянката ми лежи над мен като любовник
нашепващ сладки безсмислици в ухото ми
който ми се отдава изцяло
и нито ден не ме изпуска от поглед
когато спи
спи с едно отворено око
а с другото продължава да ме гледа
страхува се че ще й се изплъзна
през нощта и че без мен би умряла
страхува се да остане сама
и също се страхува от тъмното
нужна съм й въпреки че знае че я мразя
мразя начина по който се вкопчва в мен
лепнала се е върху живота ми
ако можех бих я убила
опитвала съм – вятър работа –
безнадеждно е
винаги се появява отново и отново
намирайки ме при слепи художници
и глухи музиканти
където пейзажът няма цветове
и чувствам
как сълзите й капят върху лицето ми
лежи будна умолявайки ме да я задържа
а аз си мисля за луната плуваща в небето
лястовиците броя събирам
ябълките накацали високо в клоните
сърцето ми кънти по стълбицата на тишината
ръцете ми ближат единствената нота
със сТона на която
винаги някой от нас си отива
и ако се върне то е за да се сбогува
и между другото й отговарям, че не мога

Няма коментари: