Goodnight And Go

докато пиеш кафето си
тя се разсмива
и хвърля сянка на слънцето

а от закъснелия аромат на
излетялата нощ
се лющи неуловимата
пудра на млечния път
върху нескритата нервност
в пепелника ти

и когато бюстието й
прекрачва
прага на клепачите ти
на теб ти се иска да прехапеш
монолога на погледа си
избухнал
между голия пъп и коленете й
където думите губят главните букви

и значението им
с всяка
следваща се отлага

в привидната необходимост
да съчинява
заглавието на дистанцията

клара-горката

клара е фигурка на балерина –
нищо че е мъж
изхвърлена през неизвестен прозорец
за щастие
приземила се върху чували с кафе
от печена ръж

не се счупила –
само перуката
придаваща й очарование
се обеси впоследствие
на символичен претекст в четири сутринта
та това наложило стихващ ритъм
на мисловните стъпки
в нейната гола
до безнадеждност глава...

така и си останала клара-горката
в среднощната тишина
– с дълги порцеланови крайници
тънка шия и нечути детски въпроси -

съвсем невидима
между два визуални образа
въпреки абсолютното си
представяне с танцуване по тирето –
да кажем,
в синтаксиса на
свиващата се или се изпъчена
човешка фонетика

LISTEN TO THE FALLING

празнуващите облаци не знаеха
че ще перат изкаляни чорапи
сака ръкави
сгърбени чадъри
подскачащи над уличните шахти
и ще наливат
разхладителни напитки
в ръцете на увиснали тролеи
а с капковия ритъм на краката си
ще изличават глупостта на *новините

по тротоарите ще си развържат кънките
с ликуващи дъждовни пируети
и пред унесения лай на кучетата
в улуците ще посадят тромпети
и с вдъховение на романтични гълъби
със полифонията ще станат съпричастни
и ще жужат като небесни трубадури
над плуващите си в канала чаши

*вестниците

about her

усещаше я със гръбнака си в болезнен патос на плътта
като зародиш на възбуда
до мъртви нервни окончания

усещаше я с недомлъвките от прешлените на отсъствията
кървяща тихичко на букви
жигосани да са беззвучни

усещаше я със препиванията си преливащи от сиви чаши;
с повръщанията на миналото
в кесията на празнотата... (си)

Инстинктивно

когато заизкачваш
миналото,
завит
с прозираща хартия
и номера
по страниците на очите -
долавяш
в междуредията
на сърцето,
че инстинктивно
и завинаги
прегръдките
на преживяното
умрели са
затиснати в архиви
и като нищо
се загубваш
във чужд
и непознат регистър
където няма миг понятие
от описанията
на твоите истини

(когато заизкачваш
миналото
ти просто си
единствено читател)

закърпено с детелини

когато двама се открихме
в ливадите
на скакалците
закърпени
със детелини
и сини снопове
метличини
по времето на хризантемите
разбухнати
като сметана
през множество
логични срички
забравихме
по нещо важно
объркахме местоименията –
и някой се преля към всички,
а ние станали безименни
до котвите си
се притиснахме
с най-тежките
вълни на дните
и буци сол в кръвта за минало
и се попариха тревите
в сено
се скриха
детелините
разпръснаха се
скакалците
а нас едва ли бе ни имало

Шахматната дама

Придвижваше се
както й бе угодно –
по маршрут само от кръстопъти,
където с всяко квадратче
ставаше все по-изправена
без да се съобразява
с баланса между Ин и Ян.

Ходовете й
бяха наследствени авантюристи,
инкрустирали времето
с йероглифи –
оттук, с около = брой години напред.

Доловил силуета на някой номер
погледът й изпяваше
няколко тона самонадеяност
до края на тази игра
и до началото на следващата.