напълно достатъчно, за да я нарисуваш

беше като триъгълен сандвич
със шунка и две ранни ябълки
(напълно достатъчно
за да я нарисуваш)

беше няколко петъка
взети заедно
и всичките съботни плажове
но сякаш най-вече
беше неделя
облечена в еуфория
от разноцветни желания
които
подскачаха и подскачаха
в пясък надиплен от слънце
и лятна дързост на сетивата

беше възможна само като игра
импровизираща щастие
и нямаше как
да бъде смущавана
от озадачените погледи
които така или иначе
непременно завиваха някъде

Хуана

вървях подир една запомнена усмивка
която ме следеше с превъзходство
вървях намръщена отвикнала
увлечена в безкраен монолог -
пресичах улици приятелства
не можех за разчитам почерка си
бях твърде заразена с меланхолия
до мозъка сърцето че и повече
освен това бях много изморена
за да успея да се приближа до теб
и се задавих от безсилието си
в смеха на собственото си презрение
разкашляна прегъната до сълзи
и продължавах да се смея

- наистина разплакана и тъжна...

Бих танцувала с теб

Бих танцувала с теб
дори под водата
като кобра
погълнала вик на душа
бих танцувала
дълго
и после отново
бих танцувала
впила устни във твоите
бих танцувала
само с дъха си
в неизвестност за време
като безпътие
в пулс разперен
на вятърна мелница
бих танцувала с теб
до изчезване-то си

tres bien mademoiselle

докато седеше
на прозореца
и денят видимо растеше
а слънцето
изливаше в чашата й
кафе със сто
различни аромата
в които присъстваха
спомени
за разходки в снега
и барабаненето
на дъжда върху чадъра й ─
пролетният бриз
се възползва
да плъзне
ръцете й по пианото
което с цената
на всичките си клавиши
Й обеща
много по-красиви неща
без значение
къде и колко далеч
във времето я очакват

уроци по ноти

Можеше да се хване за думи
за размахани пръсти
за разминавания
които хвърляха буци кал –
можеше
да направи задно салто
върху опашката на акула
можеше дори
да се подхлъзне
на лепкави чувства,
да се опре
на привидно облегнати мисли
да увисне на райбера
на езика си
и да влезе
през обратната страна на очите,
за да ощипе
дебелото дупе на полуистината –
въпросът обаче е
че предпочиташе
да си представя че е стъпила
на обувките му
които прелистваха
всички съществуващи ноти
на лятното синьо стакато
и заедно разучаваха щастие

мух-о-слух

промъкнал се
невръстен слух на голо
с опашен недоимък
изотзад
с неокосмения си
още полов орган
като хуботче на муха
в меда
из
сип ва
глупав смях
по раменете ми
с маневрено
причакване във гръб
пронизвайки
с офренетичено звучене
уюта на подслушващите
тъпанчета

тя

тя се нямаше
по рождение
и наемаше
от страниците с обяви
бодър тон
биографични данни
срещи скъпи вечЕри
приятели зъболекар
спа релакс
й хавайски масажи

в пързаляне
по бръснача
споделяше тяло
с
разпуснати задници
и въртеше осмици
по ерогенните
точки на типовете -
падаше си
по „ония“ детайли

беше мръсница
с три поучителни
разказа
и описание от
претъркани фрази

нямаше стил
а само участие
и в слънчогледите на
холандеца
виждаше просто
кюспе за шарани