одрасканите обувки
се опитват да вземат
няколко стъпала наведнъж
(твърде бързо
е времето)
до толкова много брави
с толкова много истории
не съвсем пропаст
все още не
мост
между обеда и вечерта
не ти трябва да си
фонданов бонбон
с прасковен цвят в
кадифена кутия на сърчица
ще се почувстваш глупаво
като свалка за една нощ
освен ако не искаш
отровнозелен
пластмасов филодендрон
стиснал шокиращо розова
мухоловка
на която да се лепят
хвърчащите напосоки
несмлени залчета мисли
и все пак
никога няма да разбера
как точно
един уикенд със скапан секс
би трябвало да развеселява
някой изгонва крехкото равновесие
някой изронва червена охра
от мълчанието си
колко широки
са мислите ти
разкъсващи отворени гърла докато
говориш за думи чисти
като роса по миглите на девица
колко лилава е сянката на желанието
и островърхи ли са гърдите и
живи и пълни със голота
с аромат на тайна градина
къпини
Докога
все няма да имаме дъжд
две хиляди
и петстотин лета
и някой който се смее
като бял
облак задъхан
а още и млад
олюлява се
в нашата сянка
ще укроти
и някоя цъфнала ръж