ще бъда каучук и стъкло
със образа на коня който оседлаваш
сърцето ми ще вдига
коленете до брадата си
ще съм ти голо огледало
с клавиши по ръцете
надраскани несвързано
в почивката на детството
ще съм пронизваща мелодия
разблъскана от чувства
под копитата на думите
с които ме убиваш
и най-накрая
ще съм айфелова кула,
благодарение
на някакъв инстинкт за оцеляване
Няма коментари:
Публикуване на коментар