Whisky

В бледоморавата несигурност
държа ирландската нощ
Почти те познавам
от няколко часа. Усещане за смях
и прегръдки. Докато говориш
и те предизвиквам. Би ли
опитал да ме превъзпиташ? Да ме
превърнеш във фасада.
Атмосферна и фонова музика?
После да се оженим за седем
години... любовта да превърнем
в закон.Можем да отглеждаме
гълъби. Кацнали на ръба на морето.
Наздраве! Мой ред е да черпя.


------------

ехо на дъжд

/докато играем
дошла е бурята в теб
в мен ехо и дъжд/

---


аз съм одисей от бофор
не искам да знам
кои ще ми липсват
връщат се
колебаят се тръгват
пъстри кълвачи
мерят си червеите
оцелявам и в тяхно отсътвие


---


лека ми пръст
мир на праха ми
и на полегналите ми бедра
и на стръмните им улици
и на ъгълът между тях
грижливо разтворен но не като
плод
сладък и навлажнен
резка от длето върху голата плът

Приспивна песничка за свирка

Ето твоето чудно ветрило
Ето твоите бални пантофки
И корсета на баба ти
И червило за устните

Ще танцуваш сега сред звездите
Ще танцуваш пред прелестни дами
Сред лехите от рози небесни
Една роза всяка нощ пада –
Награда за спящия който
Сънува най-чудния сън

Обуй си пантофките
Стегни си корсета
Сложи роза в корсажа си
А на устните розово
Разклати си ветрилото
За да има на земята все още
Нощи след дните
И дни след нощите

Сестра ти е много богата
Тя има бижута и сребърни паяжини
Живее в един нощен замък
С многобройна тълпа от прислужници
Всяка вечер я отнасят в леглото
Сутринта й поднасят банани и свирка
Да си духа във нея

Луната поставя цилиндър
И захлупва с него земята
И последната капчица синьо
Най-накрая заспива

Лъки страйк

Тъмно. Дълбоко.
Полепнало.
Бавно набъбва.
(Непоносимо за смъртни)
Присъствието ти.

Обратно потапяне.
На същото място.
Или на сантиметри.

Изтръгвам се с люспите.
И светя.
С бюстие от пайети.
По корем.
Върху твърдия дюшек
на небцето ти.

Солено, подвижно.
Напълно.
И доколкото. (~-~)
Eзикът ти
прекатурва
морето ми...

Няколко цигари по_ред.

"Два джина с тоник и една вода за шарана!"

Казвам се Пипа
и умирам всеки Никулден
в тава украсена със лайм
/за които обичат вината.../

Два джина с тоник и една вода за шарана -
мръдни малко, чакам Жерар Депардийо -
/веселба с дебелак/
поръчах си брат, бе!

Вдигам перка и потискам прозявка:
/зад шегата си/
Здравей, съкровище мое!

/за жена като мен
ще пристигнат и клоуните/

с куфар
шумни, приятни закачки
и шампанско
до резервните гащи.

И така, как е твоЙта сестра...
"Те, добрите млади умират..."
Защо?
"Просто нямаше какво да празнуваме."
Е, това е животът, майка му стара!
Гледай, правя фокуса с "възкресяването"

Toxic

когато те сънувам нямам глас
преглъщам те
с онова парче от ябълката
което ме просмуква със беззвучие

прати ми знак
че чуваш мислите ми
съпътствай първия ми вик
стани компас
в залутаните ми посоки
превъртай ме
кръстовай в центъра
разтърсвай ме отвътре
като нож
със който се убива всеки срам
прелей ме
в собствени пространства
та и самата аз
да не успея да се върна

когато те сънувам нямам бряг
превалям
в сенките на своите овали
откривам недостъпния си свят
и сякаш може би изчезвам
във празното поглъщане на тялото си

Г-н октопод...

Като си дремеш, навит в пипалата, прибрал огромно чело, срамежлив и розов, като ледена морска възглавница,
още ли пазиш от синята кръв, кръстоска на три океана?
Нямам компания, искам да кажа. Няма нито едно малко местенце в света, което не ми се иска да пусна. Мразя омразата. Разпадащите се чувства -
зъбите им тракат, а аз цяла съм станала сякаш от камък.
Като онези придворни, застинали сто години, от приказката за Спящата Красавица.
Пусни ме при себе си, докато падна до дъното, под водата. Идеално убежище в бурен, ветровит свят като днешния.

Дъното, с изгладени от вълните парчета бели корали. И с всички, които не умеят да плуват...