22.11.2011 г.

Клише























Ключовете на каляската са у мен,
мъглата изяде
предната броня на тиквата...
... Левият ток на пантофката ми
разбива вратите на Лувъра...
Бейби, кракът ме боли, инкрустиран
със слюда от предишния посетител.
Вълшебният кон ме носи към
дисекционната маса...
Лошо момиче съм аз -
с лице на инфанта
и изтънчена нежност на скалпел.
Срамът ми падНа безшумно
между надменността на ПикАсо
и диадемата ми от щраусови пера.


ps

[нарисувано с тънка четка и туш,
за загубилите любовта,
отразяващо
гротесктните труфила на душата]

20.11.2011 г.

Кома


























Eдинствената грижа
на очите ми
е да забиват
линиите на паркета

сега
убиецът на време
ме покровителства
[стараещ се да ме преписва]

измислих се,
а той не спира да ме пита:
ще продължаваш ли да ме обичаш?

харесвам този губещ мъж -
напомня ми за разточителството

[ми]

9.11.2011 г.

с тричетвърти профил





















мога да си въобразя че съм
фалшива Грета Гарбо
да се усмихна на френски
едновременно да обичам
... няколко
... самоубийствени лунатици
с тричетвърти профил,
блуждаещ и загледан в нищото -
сексът не е дисциплина,
тази дума я използвам
само за занимания
с черна и златна дантела -
защото това си е моят живот
и само аз мога да го описвам

8.11.2011 г.

нищо



не е постижение да си птица с разноцветни лампази по перата,
това не те превръща в генерал
не е подвиг да говориш по телефона с поглед в гърлото на бутилката
и жена от другата страна на вратата,
претупвайки едно дежурно обичам те, липсваш ми
това не те прави този който ще изпълни сърцето ми
лесно е да накараш един папагал да онемее и умре от скука...
като замълчиш.