21.01.2010 г.

р-уби

последна спирка – четвъртък
гримирана като фатална жена
повтаряна десетки пъти
усмихната
сериозна
в различен размер
безцеремонно
хронологична
измислена от
неописуемо странни герои –

малко х ПО... бекет
фанти и енде
разсъблечена без никакъв свян
в изповядване на любов
между тъмните покриви
на трошливите кости на поривите  
...в момента за мен
прилича на пристигане
за постоянно и толкова дълго
че да изгубиш представа
за предишните си животи
като човек с диагноза
за неизлечимост
последна спирка – четвъртък,
на-доброто за теб,


руби

14.01.2010 г.

like the sunset




нищо не може да блести така
си мислеше той, гледайки неразбираемите очи
на майския бръмбар
чиято глава лежеше в ръката му
като нещо много познато
и ги добави толкова вкусно
в сладкиша за чай, че полепнаха
в ъгълчетата на устата му
отразявайки празното в празната стая
все едно нищо не бе станало с тази разлика
че сега беше красиво като залез