р-уби

последна спирка – четвъртък

гримирана като фатална жена
повтаряна десетки пъти
усмихната
сериозна
в различен размер
безцеремонно
хронологична
измислена от
неописуемо странни герои –

малко х ПО... бекет, 

фанти и енде
разсъблечена без никакъв свян
в изповядване на любов
между тъмните покриви
на трошливите кости на поривите  

...в момента за мен

прилича на пристигане
за постоянно и толкова дълго
че да изгубиш представа
за предишните си животи

като човек с диагноза
за неизлечимост

последна спирка – четвъртък,
на-доброто за теб,

руби

like the sunset

нищо не може да блести така
си мислеше той, гледайки неразбираемите очи
на майския бръмбар
чиято глава лежеше в ръката му
като нещо много познато
и ги добави толкова вкусно
в сладкиша за чай, че полепнаха
в ъгълчетата на устата му
отразявайки празното в празната стая
все едно нищо не бе станало с тази разлика
че сега беше красиво като залез