Ключовете на каляската са у мен,
мъглата изяде
предната броня на тиквата...
... Левият ток на пантофката ми
разбива вратите на Лувъра...
Бейби, кракът ме боли, инкрустиран
със слюда от предишния посетител.
Вълшебният кон ме носи към
дисекционната маса...
Лошо момиче съм аз -
с лице на инфанта
и изтънчена нежност на скалпел.
Срамът ми падНа безшумно
между надменността на ПикАсо
и диадемата ми от щраусови пера.
ps
[нарисувано с тънка четка и туш,
за загубилите любовта,
отразяващо
гротесктните труфила на душата]
3 коментара:
много хубаво пишеш, продължавай така поздрави и до скоро
Пишеш много провокативно, в комбинация с илюстрациите, които слагаш се получава една малка душевна революция в мен.
Харесва ми темата"клише". Понякога е добре да се избяга от тях. Хубави думи си написала""срамът ми падна безшумно..."
Публикуване на коментар