живях в едно стихотворение
пет пъти удвоено като ствол
в разперените
без посока клони
със пръсти боси втренчени надолу
на дънера в джобовете проходих
разлистена от книжен ембрион
завивах се до корен
като в подгъв
със късогледата си пъпна корда
бях бръмбар омотан
във майско пончо
подхлъзнал се по котешко око
обиколен от думи произволни
напъпили по мене пипнешком
подскачах в
самохвалството на логиката
от скута си до новия си д(Т)ом
където букви ме люлееха сезонно
игриво опашати и без повод –
(римувайки ме
винаги престорено)
Няма коментари:
Публикуване на коментар