тласка хората
да падат в глинените си паници
и с порива на фантазирането
да късат от сърцето перушина
цамбуркайки
из рядкото мастило
посърнало в препиване на стихове
кое е онова
което опакова ги в хартия
с изрязани за дишание илици
когато помежду си се избягват
а орбитите им кръжат
на чувствата в покрайнините
Няма коментари:
Публикуване на коментар